Денят отмина
Атанасовден се отбелязва всяка година на 18 януари. На този ден Българската православна църква почита Свети Атанасий Велики, архиепископ Александрийски, заедно със Свети Кирил Александрийски.
В българския народен календар празникът е свързан с отстъпването на зимата, наближаването на пролетта и предпазването от болести.
Свети Атанасий Велики е един от най-значимите християнски богослови на IV век и известен защитник на православната вяра срещу арианството.
Той е роден в Александрия в края на III век, участва в Първия вселенски събор в Никея и по-късно става архиепископ на Александрия. От около 47 години епископско служение приблизително 15 прекарва в изгнание заради църковните и богословските конфликти на своето време.
Свети Атанасий оставя значимо богословско наследство и се превръща в една от ключовите фигури на ранната Църква.
В българската народна традиция Атанасовден е познат на места като „Среди зима“, защото празникът символично бележи поврата към края на зимата.
Според популярното народно поверие Свети Атанас облича копринена риза, качва се в планината на бял кон и се провиква:
„Иди си, зимо, идвай, лято!“
От този момент според народните представи зимата започва постепенно да отстъпва, а пролетта се приближава. Това е част от българския фолклор, а не от църковното учение за светеца.
Атанасовден е тясно свързан с Антоновден на 17 януари. В народните представи двата последователни празника са посветени на здравето и защитата от тежки заболявания.
Съществува и легенда, според която Свети Антон и Свети Атанас били братя ковачи и първи изобретили ковашките клещи. Затова двата празника традиционно се почитат и от ковачи, железари, ножари и налбанти. На Атанасовден се раздава храна за здраве, а в различни райони се изпълняват местни обреди за предпазване на дома и семейството от болести.
Подобно на Антоновден, с Атанасовден са свързани редица народни забрани.
В някои райони жените:
Забраната за варивата се свързва с народната представа, че зърната наподобяват обривите при шарка и други болести.
Тези практики принадлежат към народните поверия, а не към църковните правила.
Един от характерните обичаи е приготвянето на пресни питки, намазани с мед, които се раздават на близки и съседи с пожелание за здраве.
В някои райони се приготвя и черно пиле или кокошка с ориз, което се раздава като обредна храна за предпазване от болести. Народната традиция свързва черния цвят на птицата със символична защита от чумата и шарката.
Антоновден на 17 януари и Атанасовден на 18 януари образуват естествена двойка в българския народен календар.
И двата празника са свързани с предпазването от болести, раздаването на обредна храна и различни забрани, а в народните легенди Свети Антон и Свети Атанас често са представяни като братя.
Затова е много подходящо двете ви страници да бъдат свързани с contextual links една към друга.
18 януари не е официален почивен ден в България.
Атанасовден обаче остава широко отбелязван православен и народен празник и един от по-популярните имени дни през януари.
По данни на Националния статистически институт към края на 2025 г., на Атанасовден имен ден празнуват 51 450 души в България - 40 151 мъже и 11 299 жени.
На този ден празнуват всички, носещи имената: Атанас, Атанаска, Наско, Наска, Нася, Начо, Таско, Траян, Траяна, Живко, Живка, Зоя.
Честит имен ден! Нека Свети Атанас ти дари крепко здраве, „безсмъртна“ енергия и сила, с които да побеждаваш всяка зима в живота си! ☀️✨
Честит Атанасовден! Пожелавам ти късметът да препуска към теб като на бял кон. Носи името си с гордост и бъди винаги обграден/а от истински приятели! 🙏🐎
Нека всяка трудност се разтапя пред теб така, както снегът се предава пред Свети Атанас! Бъди здрав, усмихнат и много успешен през цялата година! 🥂🍀
Честито на всички именици! Пожелавам ви весел празник, сладка медена пита на трапезата и много споделена топлина, която да прогони и най-лютия януарски студ! ❄️🍯
В народните представи Свети Антон и Свети Атанас са братя и ковачи, макар това да няма връзка с действителните жития на светците. Според легендата Атанас видял свитите предни лапи на куче и по тях оформил две метални пръчки, с които извадил нагорещеното желязо от огъня - така народното предание обяснява появата на ковашките клещи. Поради тази легенда двамата светци се почитат като покровители на ковачи, ножари и железари. Любопитно е и че на 18 януари Църквата почита не само Свети Атанасий Велики, но и Свети Кирил Александрийски и Свети Йоаким, патриарх Търновски.