Денят отмина
Кръстовден се отбелязва всяка година на 14 септември. На този ден Българската православна църква чества Въздвижение на Честния и Животворящ Кръст Господен - един от големите християнски празници, посветени на Светия кръст.
Според църковното предание празникът е свързан с откриването на Кръста, на който е разпънат Иисус Христос, от Света Елена - майката на император Константин Велики. Светинята била издигната високо пред събралите се вярващи, откъдето идва и названието „Въздвижение“.
Кръстът е един от най-важните символи на християнската вяра, затова Кръстовден е ден за молитва, смирение и духовно обръщане към вярата.
В българския народен календар Кръстовден се свързва с прехода от лятото към есента. Според старите представи на този ден „денят и нощта се кръстосват“ и започва нов период в земеделската година.
В някои райони Кръстовден поставя началото на есенната сеитба и гроздобера. Първото набрано грозде традиционно се носело в църквата за освещаване, след което се раздавало за здраве и плодородие.
Празникът е познат на места и като Гроздоберник заради връзката му с началото на гроздобера.
На Кръстовден се спазва строг пост. Празникът е сред дните в православния календар, в които постът се спазва независимо от това в кой ден от седмицата се пада 14 септември.
Сред старите български обичаи е приготвянето на постна Кръстова пита, която заема важно място на празничната трапеза.
Трапезата на Кръстовден е постна. Традиционно се приготвят Кръстова пита и постни ястия със сезонни зеленчуци, плодове и грозде.
В някои народни предания се среща и обичаят на трапезата да се избягват червени храни като символична препратка към Христовата кръв.
Особено място в честването на празника заема Кръстова гора в Родопите. В нощта срещу 14 септември там се събират множество поклонници, които присъстват на богослужения и се молят за здраве, изцеление и благословение.
Мястото е сред най-почитаните християнски светини в България и е тясно свързано с народната почит към Светия кръст.
Кръстовден не е официален почивен ден в България.
14 септември обаче остава важна дата както в православния, така и в българския народен календар, свързана с вярата, началото на есенния земеделски сезон и традициите за здраве и плодородие.
На този ден празнуват всички, носещи имената: Кръстьо, Кръстина, Кръстан, Кръстана, Кънчо, Кръстил, Кръстила, Кръстинка, Ставри.
Честит имен ден! Нека Светият кръст те пази от всяко зло, да ти дава непоклатимо здраве и да благославя пътя ти! ✝️✨
Честит празник! Пожелавам ти да носиш името си с гордост и достойнство. Нека животът ти бъде изпълнен с много топли есенни усмивки, берекет в дома и истинска, чиста радост. 🙏💖
Бъди винаги здрав/а, силен/на и нека всяко твое начинание бъде увенчано с голям успех, късмет и благоденствие! 🥂🍇
Честито на всички празнуващи! Нека Кръстовден донесе във всеки дом смирение, светлина, изцеление и много споделени моменти с любимите хора! 🍂🏡
В християнската история празникът е свързан с намирането на Христовия кръст в Йерусалим от царица Елена (майката на император Константин Велики) през 326 г. Според поверието, светинята е била открита благодарение на уханното растение босилек, което е поникнало точно на това място. Затова на Кръстовден свещениците раздават стръкчета босилек за здраве и благословение. Името Ставри, което също празнува днес, идва от гръцката дума "ставрос", която означава "кръст".