Остават до празника
Андреевден се отбелязва всяка година на 30 ноември. На този ден Българската православна църква почита Свети апостол Андрей Първозвани - един от дванадесетте Христови апостоли.
В българския народен календар празникът е известен още като Мечкинден, Едрей или Едреевден и е свързан с плодородието, зърното и настъпването на зимата.
Свети Андрей е един от дванадесетте апостоли на Иисус Христос и брат на Свети апостол Петър.
Преди да последва Христос, Андрей бил ученик на Свети Йоан Кръстител. След като чул неговите думи за Иисус, той тръгнал след Спасителя, а след това довел при Него и своя брат Симон Петър.
Свети Андрей носи прозвището „Първозвани“, защото според Евангелието е първият от апостолите, призован да последва Иисус Христос.
Именно той по-късно съобщава на брат си Симон Петър, че е намерил Месията, и го отвежда при Христос.
В българската народна традиция Андреевден е тясно свързан със зърното, плодородието и надеждата за богата реколта през следващата година.
В навечерието на празника се сваряват различни зърнени храни и варива - царевица, жито, боб, леща, просо, грах или ечемик. От тях трябва да опитат всички в дома.
Според старото вярване, както сварените зърна набъбват и наедряват, така трябва да наедряват посевите и реколтата.
В някои райони част от свареното зърно се раздавало на близки и съседи, а от него се давало и на домашните животни с пожелание за здраве и плодородие.
В народния календар Андреевден е известен и като Мечкинден, защото в множество български легенди Свети Андрей е представян като господар и повелител на мечките.
Едно от преданията разказва, че мечка изяла вола, с който светецът орял нивата си. Свети Андрей успял да укроти животното, впрегнал го на мястото на вола и продължил да оре.
Затова на празника в някои краища на България сварена царевица се хвърляла през комина с наричане мечката да не закача хората, добитъка и реколтата.
Според старото народно вярване на Андреевден денят започва да „наедрява“ с по едно просено зърно.
От тази представа идват и народните названия Едрей и Едреевден. Набъбването на сварените зърна символизира постепенното увеличаване на светлата част на деня и пожеланието всичко по нивите да расте и да дава плод.
Най-характерни за трапезата на Андреевден са зърнените храни и варивата.
Традиционно се приготвят:
Зърното е основният символ на празничната трапеза и се свързва с пожеланието за плодородие, здраве и богата реколта.
Андреевден не е официален почивен ден в България.
Въпреки това 30 ноември е широко познат църковен и имен ден и един от характерните късноесенни празници в българския народен календар.
На този ден празнуват всички, носещи имената: Андрей, Адриан, Адриана, Андреа, Андриана, Андрея, Андреана, Първан, Първана.
Честит имен ден! Нека Свети Андрей ти дава сила и мъжество, и както расте денят от днес, така да растат твоите успехи и щастие! 🌽✨
Честит празник! Пожелавам ти името ти да ти носи здраве и воля. Нека в дома ти винаги има берекет, а зимата да бъде топла и изпълнена с обич! 🙏💖
Бъди здрав, храбър и винаги следвай пътя си с вяра! Нека твоят небесен покровител те пази от всяко зло и ти носи светлина в думата! 🥂🍀
Честито на всички именици! Пожелавам ви светъл празник, богата трапеза с варена царевица и много усмивки с любимите хора! ☀️🍂
Свети Андрей се нарича „Първозвани“, защото е първият от апостолите, когото Христос призовава да го последва. Преди това той бил рибар и ученик на Свети Йоан Кръстител. Според християнското предание Свети Андрей загива мъченически в гръцкия град Патра, разпънат на Х-образен кръст, който днес е известен като Андреев кръст. Той е особено почитан в Шотландия, където е национален покровител, а белият Андреев кръст върху син фон е символът на шотландското знаме.