Денят отмина
Разпети петък, наричан още Велики петък, е петъкът преди Великден. Той е подвижен празник и датата му се променя всяка година според датата на Възкресение Христово.
На този ден православните християни възпоменават страданията, разпятието, смъртта и погребението на Иисус Христос. Българската православна църква определя Велики петък като най-скръбния ден от Страстната седмица.
Разпети петък е посветен на последните часове от земния живот на Иисус Христос - Неговия съд, страданията, пътя към Голгота, разпятието и смъртта на кръста.
Затова денят преминава в молитва, тишина и смирение, а богослуженията са посветени на Христовите страдания и погребение.
Светата Плащаница е богослужебно платно, върху което е изобразено положеното в гроба тяло на Иисус Христос.
На Велики петък по време на вечернята тя се изнася от олтара и се поставя в средата на храма на специално украсено място, символизиращо Христовия гроб. Вярващите се покланят пред нея в знак на почит към страданията и погребението на Христос.
В много български православни храмове вярващите се покланят и преминават под Светата Плащаница.
Българската патриаршия описва този обичай като израз на смирение, скръб и преклонение пред Спасителя, а не като автоматичен начин за опрощаване или „изчистване“ на грехове.
Богослуженията на Велики петък следват събитията около Христовите страдания и погребение.
Сутринта се отслужват Царските часове, а след това вечерня с изнасяне на Светата Плащаница. Вечерта се извършва Опело Христово - богослужение с погребални песнопения около Плащаницата. След Опелото в много храмове се извършва и , символизиращо погребалното шествие на Христос.
В българската народна традиция Разпети петък е ден, в който се избягва всякаква неналожителна работа.
Съществува поговорката:
„На Разпети петък и птичката гнездо не вие.“
Традиционно се избягват домакинска и земеделска работа, пране, чистене и други дейности, като денят се посвещава на молитва и смирение.
Тези забрани принадлежат най-вече към народната традиция и не бива да се представят като универсални църковни правила.
Да. Велики петък е ден на особено строг пост.
В православната традиция това е един от най-строгите дни през годината. Някои вярващи се въздържат от храна за част от деня, но начинът на спазване на поста зависи от възрастта, здравословното състояние и духовните възможности на човека.
На Велики петък не се извършва обичайната Света литургия.
Българската патриаршия посочва, че денят е посветен на единствената Христова жертва на Голгота. Вместо това се извършват специалните последования на Страстната седмица – Царските часове, вечернята с изнасянето на Плащаницата и Опело Христово.
Да. Велики петък е официален празник и неработен ден в България.
Кодексът на труда включва сред официалните празници Велики петък, Велика събота, Великден - неделя и понеделник, като конкретните дати се определят всяка година според православния Великден.
Пожелавам ви ден на смирение и мир! Нека в тишината на Разпети петък намерите сили за прошка и светлина в душата си. 🙏✨
Нека сърцата ни се пречистят днес! Пожелавам ви духовна сила и спокойствие, докато очакваме голямата радост на Възкресението. 🕊️🌿
Бъдете в мир със себе си и близките си! Нека днешният ден ни научи на търпение и истинска човешка доброта. 🕯️💖
Спокоен и благословен Разпети петък! Нека намерите време за размисъл и топлина в тесния семеен кръг. ❄️🏡
Цветята, които вярващите носят в църквата и поставят върху плащаницата, се раздават от свещениците след службата. Смята се, че те имат лечебна сила и се пазят в дома за здраве през годината. Народното поверие е изключително строго - вярва се, че ако се работи на Разпети петък, реколтата ще бъде съсипана от градушки и бури. Макар основният ден за боядисване на яйца да е Велики четвъртък, тези, които не са успели, могат да го направят и в събота сутрин. На Разпети петък обаче това е строго забранено.