Денят отмина
Великден, или Възкресение Христово, е подвижен празник и се отбелязва всяка година на различна дата.
Той винаги е в неделя, а конкретната дата се определя според църковните правила за изчисляване на Пасха.
На Великден християните празнуват Възкресението на Иисус Христос от мъртвите на третия ден след разпятието и погребението Му.
В православната традиция Възкресение Христово е наричано „Празник на празниците“, защото стои в центъра на християнската вяра и символизира победата на живота над смъртта.
За разлика от Коледа, която винаги е на 25 декември, Великден е подвижен празник.
Датата му се определя всяка година според пасхалното изчисление, което отчита пролетното равноденствие, лунния цикъл и установените църковни правила.
Затова православният Великден може да бъде през различни дати през април или началото на май.
Празнуването започва още в нощта срещу Великден.
Вярващите се събират в храмовете за пасхалното богослужение, а около полунощ се възвестява Христовото Възкресение.
Традиционният пасхален поздрав е:
„Христос воскресе!“
а отговорът:
„Воистину воскресе!“
Именно тези църковнославянски форми Българската православна църква посочва като традиционни за българската църковна практика.
В българската традиция Великден е свързан както с църковното богослужение, така и със семейното празнуване след края на Великия пост.
Сред най-разпознаваемите обичаи са:
Червените яйца имат особено място в българската великденска традиция, а първото червено яйце често се пази отделно.
Един от най-популярните великденски обичаи е чукането с боядисани яйца.
Двама души удрят яйцата си едно в друго, докато едното се счупи. Победител е яйцето, което остане здраво.
В традицията здравото яйце се нарича „борец“, а притежателят му символично се смята за здрав и късметлия през годината.
Яйцето е древен символ на живота и обновлението, а в християнската традиция се свързва с Христовото Възкресение.
Особено значение има червеното яйце, което символично се свързва с Христовата кръв. Затова по традиция първото боядисано яйце е червено. Яйцата обикновено се боядисват на Велики четвъртък или Велика събота.
Козунакът днес е един от най-разпознаваемите символи на българската великденска трапеза.
Той обаче е по-нова част от празничната традиция. Преди разпространението му в България централно място заемали различни видове обредни великденски хлябове - краваи, пити и плетеници.
Днес козунакът се приготвя най-често в дните непосредствено преди Великден и се поднася заедно с боядисаните яйца.
С настъпването на Великден приключва Великият пост и празничната трапеза вече може да включва храни, които са били ограничени през постния период.
Сред най-характерните за България са боядисани яйца, козунак, обредни хлябове и агнешко месо, като конкретните ястия се различават според семейната и местната традиция.
Пасхалният поздрав „Христос воскресе!“ - „Воистину воскресе!“ се използва не само в самия ден на Великден.
Според Българската православна църква с него християните се поздравяват в продължение на 40 дни - до Възнесение Господне.
Да. Великден е официален празник в България.
Според Кодекса на труда официалните великденски празници са Велики петък, Велика събота и Великден – неделя и понеделник, като конкретните дати се определят всяка година.
На този ден празнуват всички, носещи имената: Величко, Величка, Велико, Велика, Велин, Велина, Вили, Възкресия, Анастас, Анастасия.
Христос Воскресе! Нека светлината на Неговото Възкресение озари пътя ти, донесе здраве в дома ти и мир в душата ти! ✨🙏
Честит Великден! Пожелавам ти сърцето ти да е пълно с любов, трапезата - с изобилие, а яйцето ти винаги да бъде „борак“! 🥚🏆
Честит имен ден на всички празнуващи! Носете имената си с гордост и нека животът ви бъде сладък и пухкав като великденски козунак! 🥂💖
Нека пролетта влезе в дома ви с много надежда и нови мечти. Пожелавам ви благословени празници в прегръдките на любимите хора! ❄️🌸
Знаете ли, че първото боядисано яйце в четвъртък или събота винаги трябва да е червено? С него се трият челата на децата за здраве, след което се поставя пред домашната икона, където се пази до следващия Великден. Когато дойде новият празник, старото яйце се чупи – ако е останало чисто и бяло вътре, годината ще бъде много добра за дома. Друг любопитен факт е, че козунакът, макар да е неразделна част от българския Великден, навлиза у нас сравнително късно - в началото на XX век, заменяйки традиционните обредни хлябове. Агнешкото месо пък символизира Иисус, който в Библията е наречен Агнец Божий.