Денят отмина
Зимен Кръстовден се отбелязва всяка година на 5 януари, в навечерието на Богоявление.
В различни краища на България денят е известен още като Водици, Водокръщи, Кръстци или Попова Коледа. В православните храмове се извършва Велик Богоявленски водосвет, а Църквата е установила строг пост.
5 януари е денят на предпразненството на Богоявление и подготовката за празника Кръщение Господне на следващия ден.
Централно място в богослужението заема освещаването на водата, което напомня за Кръщението на Иисус Христос в река Йордан.
В народната традиция денят се свързва и с пречистването на дома и света преди големия празник Богоявление.
Названието Водици идва от Великия водосвет, който се извършва на 5 януари.
Името Зимен Кръстовден е свързано с освещаването на водата с Кръста Господен. В народната традиция денят носи символика на пречистване, защита и подготовка за Богоявление.
На Зимен Кръстовден в православните храмове се извършва Велик Богоявленски водосвет.
Този чин се извършва само два пъти в годината - на 5 януари, в навечерието на Богоявление, и на 6 януари, на самия празник. На 5 януари водата се освещава в храмовете, а на Богоявление традицията включва и освещаване на водите извън тях.
Вярващите могат да вземат от осветената вода и да я отнесат в домовете си.
Традиционното хвърляне на кръста в реки, езера или морето е свързано с Богоявление - 6 януари, а не с 5 януари.
На Зимен Кръстовден основният църковен обред е .
На следващия ден - Йордановден - се освещават и водите извън храмовете и се извършва познатият ритуал с хвърлянето и изваждането на кръста.
По стара българска традиция свещеникът обикалял домовете със светена вода, кръст и китка босилек, с която поръсвал хората и къщата за здраве и благословение.
Стопаните го посрещали в дома и в някои райони го дарявали с храна или други продукти.
Тези обичаи стоят и зад народното название Попова Коледа.
Според българските народни вярвания периодът от Коледа до Богоявление е известен като Мръсни или Некръстни дни.
В миналото се вярвало, че през това време границата между подредения човешки свят и свръхестественото е по-слаба и могат да се появяват различни нечисти сили.
Зимният Кръстовден символично затваря този период и подготвя света за Богоявление. Тези представи принадлежат към българския фолклор и народната обредност, а не към православното църковно учение.
Да. На 5 януари Църквата е установила строг пост.
Затова традиционната трапеза е постна и може да включва боб, жито, зърнени храни, зеленчуци и други постни ястия според семейната традиция.
5 януари не е официален почивен ден в България.
Зимният Кръстовден обаче е важна дата от православния и българския народен календар и непосредствено предхожда Богоявление - Йордановден.
На този ден празнуват всички, носещи имената: Кръстьо, Кръстана, Кръстина, Кръстил, Кръстила, Кръстилена.
Честит имен ден! Нека Светият Кръст те пази от всяко зло, да ти дава несломима сила и да озарява дните ти с надежда и радост! ✝️✨
Честит Зимен Кръстовден! Пожелавам ти здраве, духовно пречистване и домът ти винаги да бъде изпълнен с мир, уют и Божия благодат! 🙏💖
Нека светената вода отмие всички грижи от раменете ти и ти донесе кристално чисто и успешно начало на годината! Бъди здрав/а и благословен/а! 🥂🌿
Честито на всички именици! Пожелавам ви светъл празничен ден, спокойна постна трапеза и много любов в сърцата в очакване на Йордановден! ❄️🏡
Великият водосвет се извършва само два пъти в годината - на 5 и 6 януари. На 5 януари водата се освещава в храмовете, а на Богоявление, 6 януари, традиционно се освещават и водите извън храма чрез потапянето на светия кръст. Любопитни са и народните гадания за деня. В някои райони се вярвало, че ако китката босилек замръзне на Зимен Кръстовден, годината ще бъде плодородна, а ярките звезди вечерта предвещавали добър приплод при животните. Това са фолклорни вярвания, а не част от църковното учение.