Денят отмина
Васильовден се отбелязва всяка година на 1 януари. На този ден Българската православна църква почита Свети Василий Велики и отбелязва празника Обрезание Господне.
В българския народен календар денят е познат още като Сурва, Сурваки или Василица и е свързан с пожелания за здраве, плодородие и благополучие през новата година.
Свети Василий Велики е един от най-значимите богослови и църковни учители на IV век. Роден е около 330 г. в Кесария Кападокийска в Мала Азия и получава високо образование в Кесария, Константинопол и Атина.
По-късно става архиепископ на Кесария и посвещава живота си на църковно служение, богословие и грижа за хората в нужда.
Свети Василий остава известен и със своята благотворителна дейност и с приноса си към развитието на християнското монашество и православното богословие.
На 1 януари Православната църква отбелязва и Обрезание Господне.
Според старозаветния закон обрязването на новородено момче се извършвало на осмия ден след раждането. Затова осем дни след Рождество Христово Църквата възпоменава обрязването на младенеца Иисус и даването на името Иисус.
Този църковен празник е отделен по своя смисъл от светското отбелязване на Нова година, въпреки че се пада на същата дата.
В българската народна традиция Васильовден е известен и като Сурва или Сурваки.
Празникът отбелязва началото на новата година в народния календар и е свързан с обреди за здраве, дълголетие, плодородие, богатство и благополучие.
Най-разпознаваемият от тях е сурвакането, което и до днес се изпълнява в много български семейства.
е традиционен български обичай, при който в първите часове на 1 януари деца обикалят домовете със специално украсени .
Те потупват членовете на семейството по гърба и произнасят благословии за здраве, дълголетие, плодородие и успешна година.
По традиция сурвакането започва от най-възрастния човек в дома, а след това се сурвакат и останалите членове на семейството. В някои райони са сурвакани също домашните животни и плодните дръвчета.
В замяна сурвакарите получават кравайчета, орехи, сушени плодове, лакомства и пари.
Традиционната сурвачка най-често се изработва от свежа дрянова клонка.
В българските народни представи дрянът е символ на здраве, сила и дълголетие. Той е сред дърветата, които цъфтят най-рано, но плодовете му узряват късно, което допринася за символиката му на жизненост и издръжливост.
Сурвачката традиционно се украсява с вълнени конци, пуканки, сушени плодове, малки кравайчета и други естествени материали.
С Васильовден е свързан и старият обичай ладуване - колективно гадаене за бъдеща женитба.
В навечерието на празника неомъжени момичета поставяли своите пръстени или китки в съд с т.нар. мълчана вода. На следващия ден те се изваждали един по един, като се изпълнявали кратки обредни песни и наричания.
Според съдържанието на песента момите гадаели какъв ще бъде бъдещият им съпруг и какво ги очаква през новата година.
Днес ладуването е запазено предимно като възстановка на стара българска традиция.
Празничната трапеза на Васильовден традиционно е богата и блажна и е свързана с пожеланието цялата година да бъде изобилна.
В различните краища на България се приготвят:
В някои райони трапезата се прекадява с тамян, а по храната и късметите се правят различни гадания за здравето и благополучието на семейството.
Баницата с късмети е част от новогодишната и васильовденската обредност.
В миналото вместо хартиени пожелания често се използвали малки дрянови клонки, всяка от които се наричала за здраве, любов, плодородие, добитък, дом или друго важно за семейството.
Така баницата се превръщала и в символично гадание за това какво ще донесе новата година.
1 януари е официален празник и почивен ден в България, тъй като на тази дата се отбелязва Нова година.
Васильовден сам по себе си е църковен и народен празник, който съвпада с официалния празничен ден.
По данни на Националния статистически институт към края на 2025 г., на Васильовден имен ден празнуват 112 404 души в България - 66 272 мъже и 46 132 жени.
На този ден празнуват всички, носещи имената: Васил, Василка, Василена, Васко, Вася, Веселин, Веселина, Весела, Вълчо, Вълкана.
Честит имен ден! Нека Свети Василий те закриля, да ти носи здраве, твърдост като на дряново дърво и много успехи през цялата година! 🌿✨
Честит Васильовден! Пожелавам ти името ти да ти носи късмет, а годината ти да бъде „Сурва, сурва, весела и много богата“! 🙏💖
Бъди винаги здрав/а, весел/а и нека всяко твое начинание бъде благословено. Наздраве за теб и хубавото ти име! 🥂🍀
Честито на всички именици! Пожелавам ви светъл празничен ден, пълен със сурвакарски благословии и семейна топлина в първия ден от новата година! ☀️🏡
За сурвачката традиционно се използва дрян, защото в българските народни представи той е символ на здраве, сила и дълголетие. Дрянът е сред най-рано цъфтящите дървета, а плодовете му узряват сравнително късно, което допълнително е засилило символиката му на жизненост и устойчивост. Свети Василий Велики остава известен и с мащабната си благотворителна дейност. Около 372 г. край Кесария по негова инициатива възниква голям комплекс за грижа за бедни, болни, пътници и хора в нужда, известен като Василиада. В него имало места за настаняване и лечебни заведения и той се смята за един от най-забележителните раннохристиянски центрове за организирана социална грижа.